Искрената похвала ни кара да даваме най-доброто от себе си ♥ Хал ЪРБЪН
(Self-Portrait with her Daughter, Julie (1789) by Elisabeth Louise Vigée Le Brun)
Най-доброто от всички умения
Тим бе овладял до съвършенство едно могъщо умеене – способността да утвърждава другите хора. Според мен „ одобрявам ” е думата с най-мощен заряд в нашия език. Да утвърждаваш хората значи да търсиш и да откриваш положителното в тях. Да спомагаш за построяването им като персони и да ги насърчаваш за това. Да намираш аргументи да ги похвалиш и поздравиш. Да проявяваш угриженост и да оказваш поддръжка. Да укрепваш положителните качества и действия. И най-много, „ да утвърждаваш хората ”, значи да им даваш аргументи да се усещат празнично.
В началото на тази глава цитирах мисъл на Ричард де Вос, изпълненият с възторг създател на корпорацията Amway. Той акцентира могъщата мощ на „ позитивното подбутване ”. Харесва ми този израз! И съм склонен с него, че малко неща на този свят могат да подбуден по този начин мощно индивида към положителното. Когато се оправяме с нещо добре и получаваме самопризнание за достижението си, това ни подтиква идващия път да се стараем даже още повече. Искрената хвалба ни кара да даваме най-хубавото от себе си.
Тъжното е, че не всички хора осъзнават какъв брой доста положително на този свят могат да създадат, утвърждавайки другите. И вместо положителни подтиквания, всички ние непрестанно получаваме отрицателни рецензии. Това е по този начин, тъй като живеем в общество, което наподобява е твърдо решено да концентрира вниманието си към неприятното и неправилното, вместо към положителното и вярното. Преди доста десетилетия Дейл Карнеги го е споделил: „ Всеки простак може да подлага на критика, да жигосва и да се оплаква – и множеството простаци го вършат. ” За жал, това негово изказване се отнася и за нашето съвремие.
Но не забравяйте, че в пета глава ви приканих да мислите независимо и да не позволявате на света да ви напъха в личния си шаблон. А в шеста глава ви демонстрирах, че е допустимо да си създадем нови, положителни привички. Можем да упражняваме сами себе си да търсим и откриваме положителното в хората, както и да намираме аргументи да ги похвалим. По този метод ще стартираме да сътворяваме тези неповторими обстановки, при които всеки печели, тъй като е невероятно да накараш някого да се почувства добре, без и ти самият да се почувстваш добре. Както споделя Чарлз Филмор (американски свещеник и мистик, 1854–1948): „ Когато хвалим нещо, каквото и да е то, ние го усилваме. Целият Божи свят откликва на похвалата и се изпълва с наслада. ”
Утвърждаването на другите хора е допустимо най-ценното човешко умеене. Лесно се реализира, носи наслада и води до фантастични резултати! И колкото по-често го вършим, толкоз по-добре го овладяваме.
~ Уроци от Линкълн и Франклин
Следвайки история в колежа, прочетох биографиите на мнозина изтъкнати американци. Уроците, които получих от тях, се оказаха най-ценното от всичко, което бях научил през годините на следването си. Запознаването с живота на велики персони е може би най-хубавият метод за проучване на историята, а също така ми беше доста потребно и след това, когато се заех с проучването на логиката на психиката на триумфа. Всъщност точно четенето на тези биографии разсъни моя интерес към логиката на психиката. Нищо не оказва помощ за разбирането на триумфа по този начин добре, както запознаването с живота на хора, постигнали най-голямо личностно реализиране.
Двама от тях са Абрахам Линкълн и Бенджамин Франклин. Първият е прочут най-много като популярен президент, поставил завършек на робството, а вторият – като бележит мъдрец, откривател и общественик. Мен обаче ме интригуваше не толкоз по какъв начин са се популяризирали в съответните области, колкото въпросът по какъв начин са постигнали удивителните си умения в областта на човешките взаимоотношения и по какъв начин са овладели изкуството да утвърждават другите. Най-забележителната линия и на Линкълн, и на Франклин е способността им да се схващат добре с всевъзможен вид хора и умеенето им да извличат най-хубавото от тях. В реалност точно тази тяхна дарба, повече от всичко друго, ги е направила толкоз съумели персони, каквито са.
Моят желан преподавател по история в колежа обожаваше Абрахам Линкълн и наподобява знаеше безусловно всичко за него. И до ден сегашен живо си припомням една серия от лекции, които той ни изнесе за гения на президента Линкълн. Според него величието на Линкълн е било в способността му да поддържа връзка сполучливо с хората.
Силно ме заинтригуваха описанията на другите хора, които са заобикаляли президента в Белия дом. За всички тях бяха присъщи две неща: голям гений и също толкоз голямо его. И също така, те всички са считали, че президентът не може да им стъпи и на дребния пръст. Но вместо да се отърве от тези хора, които са имали обидно отношение към него, Линкълн им е отдавал почести. Хвалил е качествата им, търсил е препоръки от тях, насърчавал ги е да посветят гениите и силата си в работа на страната. Благодарение на този негов метод, обстановката е била печеливша за всеки.
Често разказват Франклин като посланик по природа – човек талантлив по рождение с характерност, която подхожда на хората. Но в реалност това въобще не дава отговор на истината. Според признанието на самия Франклин, той е имал редица дефекти на характера и е трябвало да постави значително старания и усърдие, с цел да ги преодолее и да усъвършенства уменията си за другарство с хората, което в последна сметка довежда и до забележителните му дипломатически достижения. В своята автобиография Франклин споделя какъв брой мъчно му е било да превъзмогне вродената си податливост да съди и подлага на критика другите. Той назовава програмата си за самоусъвършенстване „ дръзновен и самоуверен план ”. Но я следва праволинейно и с течение на времето съумява да си сътвори нови, положителни привички за другарство. Със съзнателни старания и желязна поредност Франклин се научава първо да търси и открива позитивните черти на другите хора, а след това и да споделя „...на всеки и за всеки всичко най-хубаво, което знам за него ”.
И Линкълн, и Франклин са разкрили ключа за реализиране на триумф в живота: одобряването на другите хора. И двамата са осъзнавали могъществото на правилото за двойно печелившите обстановки и са полагали старания да разсънват най-хубавото в хората. А утвърждавайки и издигайки другите, те са утвърдили и издигнали и самите себе си до почетно място в историята.
От: „ Златните думи “, Хал Ърбън, ИК „ Кръгозор ”, 2005 година
Картина: Self-Portrait with her Daughter, Julie (1789) by Elisabeth Louise Vigée Le Brun; chinaoilpaintinggallery
